Живот и красота

Скъпи приятелю, имам една молба - говори ми и не спирай, докато плачът не спре... Кажи ми, че животът е странно нещо, че най-голямата сила лежи в истината, че всяко чудо е за три дни, че животът е необикновен, че никога нищо не мога да гарантирам при никакви обстоятелства, че това, което е, често не е, че истинската рационалност се крие в непринудената зависимост от нерационалността, че да целунеш дявола  е все едно да прегърнеш слънцето, че смисълът на живота се крие в непридвидимостта, че винаги печелиш независимо какво направиш, защото иначе само съжаляваш, че не си го направил или обратното, че си направил друго, когато в действителност винаги правиш всичко за нищо: това не е нихилизъм, а любов - любов към планетата, към себе си, към живота, такъв какъвто никога не е, към хората, които те правят щастлив, защото ти разбират лудостта, към себеотдаването и към себеотрицанието, което води до нови мисли и стари мъки, че разбираме всичко от перспективата на контраста, където и се крие красотата. Каква по-голяма свобода от това да знаеш, че няма сила и слабост, обич и омраза, щастие и мъка, а само действие и противодействие: всеки момент от бедното ни съществувание се изразява в установяване на истината, която винаги е някъде по средата... 


Говори ми, приятелю, аз те слушам, сълзите вече не текат като планинска река, а като пролетен дъжд над обетована земя. Кажи ми, че затова животът е велик, и затова ние сме велики (а котките по-велики) - да му се насладим на отровната светота и поемем глътка въздух и вино, когато срещу нас се изпъчат великани със слонски сърца и ни замерват със сополи на патица...


Благодаря и успех! Знай, че останалото е в бъдещето, което започва във всеки един момент и никога не свършва (дори в ковчега). За първи път да поемем бъдещето с отворени обятия и да му се възхитим.  А когато се видим, ще пием кръв от бивол и малко боза и ще плачем за миналото, което ни отреди великата съдба да сме свободни, независими, незабравими и никога, ама никога да не се предаваме в чужди ръце, а само в нашите собствени и само, когато е дошъл мигът на вечната забрава и изконна човечност - хората сме само капки в огромен вир, но тези капки придават на вира необикновена топлина.